☎ 0888669625

Експлоатационни характеристики на биодизела като гориво

Продължение от публикацията Биогорива. Дизел с биодизел.

В една рекламна брошура за биодизела в САЩ под шеговита форма се съветват шофьорите да не го пият, макар че е направен от широко консумираните компоненти растително олио и алкохол, защото… не бил вкусен. “Оставете това удоволствие на автомобила си”, пишат авторите.

Очевидно, хуморът е добре схванат, защото няма данни за дегустация на горивото, но пък здраво е било зареждано в колите, щом статистиката сочи, че средно годишно се изминават по пътищата на САЩ над 8 милиона километра с чист биодизел или негови смеси. За да си представим този пробег, можем да посочим, че той е равен на 20 експедиции от типа “Аполо”, т.е. на 10 пъти разстоянието от Земята до Луната и обратно, както това сравнение беше модерно в годините на Жул Верн и ранната фантастика.

Истинската причина, всъщност, е съвсем тривиална – просто той има твърде много експлоатационни предимства за едно алтернативно гориво, чието основно предназначение е да бъде що-годе приемлив заместител на нефтените деривати. Те се проявяват както в самите свойства на биодизела, така и в състава на отделените отработени газове при изгарянето му в двигателя.

OLYMPUS DIGITAL CAMERAКъм големите плюсове принадлежи значително по-високото цетаново число. Най-опростено казано за дизеловия двигател той представлява това, което е октановото число за бензиновия. Колкото е по-високо, толкова по-добре, толкова по-пълно и плавно става самозапалването и горенето. Докато за нефтения дизел минимално необходимата стойност се регламентира на 51 пункта, биодизелът се движи в границите на 55-60.

Особено висока е пламната температура на биодизела – над 100–1200С (при средно 55-600С на конвенционалния), което прави неговото манипулиране (съхранение, транспортиране, зареждане) значително по-безопасно от противопожарна гледна точка.

По-големият вискозитет и плътност осигуряват и по-добра смазваща и противоизносна способност, достижима при нефтения му аналог само със специални добавки.

Най-характерните “заподозрени” за замърсяването на околната среда – сярата и ароматните въглеводороди, в това число би- и полициклените, изцяло отсъстват в биодизела или са в пренебрежими количества. Ако разгледаме действащия в момента българския стандарт, ще видим, че нормата за сяра във високосернистото дизелово гориво е 0,001%. Биодизелът съдържа още по-малко сяра (0,0003-0,0005%).

За драстичното намаляване на въглеродния диоксид – над 78% и практическата “неутралност” по този показател вече стана дума.

Особено положителни са констатациите при анализиране емисиите от ауспуха на автомобила. Според данни на Департамента по енергетика на САЩ (DOE) количественото изражение на редукцията на вредните емисии е следното:

– въглероден оксид                     – 43,2%

– серни оксиди                           – 99%

– неизгорели въглеводороди   – 56,3%

– твърди частици                       – 55,4%

– обща токсичност на въздуха – 60%-90%

– мутагенност                           – 80%-90%

– канцерогенност                     – 75-90%

Както се вижда, това са драстични понижения, илюстриращи доброто му екологично поведение.

Той е единственото алтернативно гориво, което изцяло издържа всички щателни тестове на Закона за чистия въздух на САЩ по отношение на ефекта му върху човешкото здраве.

За съжаление, предимствата свършват дотук и идва ред на недостатъците, някои от които са много сериозни.

Биодизелът има 10% по-ниска специфична топлина на изгаряне. Това означава, че близо с толкова намалява мощността на двигателя или с други думи ще трябва да се зарежда 1,1 литра от него на всеки литър заменен традиционен дизел. И докато за обичайните смеси, съдържащи 7% биодизел тези 2% по-ниска мощност практически трудно се констатират, то при чистото алтернативно гориво В-100 преразходът става доста осезаем.

Много влошени са и нискотемпературните свойства на биодизела, които са едни от ключовите характеристики за качеството на дадено гориво. Това се отнася както за температурите на помътняване и на замръзване, така и за граничната температура на филтруемост през студен филтър (CFPP).

В биодизела се съдържат съединения и въглеводородни групи, които не са типични за нефтения му аналог. Така например в него има около 11% кислород, какъвто въобще липсва в традиционния дизел. Аналогично е и с глицерина и фосфора, а олефините са десетократно повече.

Съществен недостатък е и по-ниската стабилност – окислителна, термична и биологична. Това прави непредсказуем срока на съхранение на смесите, в които присъства в различни пропорции, поради което не може да се използват за военновременен резерв или за въвежданите задължителни 90-дневни запаси. Няколкократно по-голямата му разтворимост във вода го прави силно податлив и на “микробиално замърсяване” водещо до нежелателно деградиране на редица от свойствата му. Тъй като и образуването на утайки се увеличава, както и риска от корозия, наложително става влагането на детергенти и биоциди.

Когато се изброяват недостатъците, не могат да бъдат подминати дори и емисиите, причислявани към основните достойнства на биодизела. Доказано е, че азотните оксиди се увеличават с 5,8%, а това са едни от най-контролираните замърсители на атмосферния въздух.

Както се вижда, нищо не е само черно или само бяло. И може би точно поради това, биодизелът се приема като нормално гориво, със своите предимства и недостатъци, без очерняне или прехласване. Той не е панацея, той е просто едно гориво.

 

(Из периодичния печат)